„Електронното правосъдие отново е на дневен ред – 7 години по-късно“ (LIBRe Stories, 12.08.2016 г.) представи хронологията по приемане на нормативната уредба на електронното правосъдие до обнародването на измененията на Закона за съдебната власт на 09.08.2016 г. Интерес, обаче, представлява да се проследят измененията на правните норми и сроковете за въвеждането им във времето, предвид дългоочакваната реформа в сектора, продължила близо седем години - 2009-2016 г.
Съпоставка на текстовете, предложени по (1) проект „Обновени информационни системи за по-добро обслужване. Нормативна уредба на електронното правосъдие“, 2008-2009 г.; (2) Концепцията за електронно правосъдие, 22.11.2012 г.; (3) Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, 17.06.2016 г.; и влезли в сила с (4) Закона за съдебната власт, посл. изм. и доп. ДВ. бр. 62 от 09 август 2016 г.; показва еволюцията на предлаганите промени и постепенното отделяне на концепцията на електронното правосъдие от приетото през 2007 г. законодателство в областта на електронното управление.
Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (ЗИД на ЗСВ) от 2009 г. почива на разбирането за пълната приложимост на правилата на Закона за електронното управление, респективно за най-подходящо от систематична гледна точка се счита въвеждането на съответни изменения на този закон и разширяване на обхвата му с въвеждането на норми, даващи възможност за извършване на удостоверителни изявления по електронен път от органите на съдебната власт. Изготвеният проект на ЗИД на ЗСВ последователно въвежда само онези промени, които са необходими за запазване систематиката на уредбата, чрез съответни препращания към нормите на Закона за съдебната власт.
Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт от 2012 г., предложен като част от Концепцията за електронно правосъдие, доразвива предходния проект, като отново предлага изменение на Закона за електронното управление, регулиращо дейността на органите на съдебната власт при извършването на удостоверителни изявления (т.нар. административни услуги от органите на съдебната власт).
Преглед на мотивите към ЗИД на ЗСВ от юни 2016 г. показва, че законодателят не отделя специално внимание на измененията в областта на електронното правосъдие. Единствено е споменато, че „[п]редложените в законопроекта промени са съобразени с основните положения на приетия от Народното събрание Закон за изменение и допълнение на Конституцията на Република България (ДВ, бр. 100 от 2015 г.) и изпълняват основните мерки, предвидени в Актуализираната стратегия за продължаване на съдебната реформа (приета от Министерския съвет през декември 2014 г. и одобрена от Народното събрание през януари 2015 г.). Със законопроекта се изпълняват основните препоръки на европейските и международните институции, както и част от мерките, заложени в актуализираната Стратегия за продължаване на съдебната реформа.“ (вж. Решение на МС № 484 от 17 юни 2016 г. за одобряване на законопроект, стр. 97). Това обяснява и слабия интерес на медиите и широката публика към възможностите за осъществяване на удостоверителни изявления и процесуални действия в електронна форма.
Внимателен преглед на текстовете открива, че същите еволюират и макар да следват логическата рамка, зададена от нормативната уредба на електронното управление (чрез уреждане на динамичните технологични аспекти в подзаконова нормативна уредба), фокусът е изместен върху самостоятелна регулация на електронното правосъдие с частични препратки към общите положения на Закона за електронното управление. В същото време е запазен мащаба и обхвата на необходимите промени с прецизиране на съответните за това норми.
Глава 18а „Удостоверителни изявления и процесуални действия в електронна форма“ от Закона за съдебната власт:
урежда общите правила за извършването на процесуални действия и удостоверителни изявления в електронна форма и използването от органите на съдебната власт само на информационни системи, одобрени от пленума на Висшия съдебен съвет (чл. 360а-360б ЗСВ);
укрепва нормативно понятието единен портал за електронно правосъдие (чл. 360в-360д ЗСВ);
осигурява консистентност в режима на електронните и хартиените дела, както и при едновременната работа с електронни и хартиени документи (чл. 360е-360ж ЗСВ);
урежда режимът на създаване, водене, съхраняване и достъп до електронни дела (чл. 360з-360и ЗСВ);
урежда използването на електронен подпис и електронна идентификация в съдебната система (чл. 360к ЗСВ);
урежда обмен на електронни дела и електронни документи между органите на съдебната власт (чл. 360м ЗСВ);
урежда воденето, съхраняването и достъпа до регистъра на актовете на съдилищата (чл. 360н-360т ЗСВ).
В допълнение, Висшият съдебен съвет следва да приеме конкретни и детайлизирани правила за:
изискванията към интернет страниците на органите на съдебната власт (чл. 360е, ал. 1, т. 1 ЗСВ);
техническите изисквания за извършване на процесуални действия и удостоверителни изявления в електронна форма и начините за извършването им (чл. 360е, ал. 1, т. 2 ЗСВ);
форматите и техническите изисквания, на които трябва да отговарят електронните документи, изпращани към и от органите на съдебната власт, както и начините за подаването им от гражданите и организациите (чл. 360е, ал. 1, т. 3 ЗСВ);
форматите на сканираните документи и на другите електронни доказателства, съхранявани по електронните дела (чл. 360е, ал. 1, т. 4 ЗСВ);
начините за плащане по електронен път на държавни такси, разноски и други задължения към органите на съдебната власт (чл. 360е, ал. 1, т. 5 ЗСВ);
техническите изисквания към потребителските, машинните и други интерфейси на информационните системи, използвани от органите на съдебната власт (чл. 360е, ал. 1, т. 6 ЗСВ);
електронните адреси, на които могат да се изпращат електронни изявления от органите на съдебната власт, в зависимост от определените начини на извършване на процесуални действия и удостоверителни изявления (чл. 360е, ал. 1, т. 7 ЗСВ);
реда за водене, съхраняване и достъп до електронните дела и начина на съхраняване на доказателствата и доказателствените средства по делата, както и вътрешния оборот и съхраняването на друга информация, обработвана от съдебната администрация (чл. 360и ЗСВ);
реда за използването на електронен подпис и електронна идентификация от органите на съдебната власт (чл. 360к ЗСВ);
реда за воденето, съхраняването и достъпа до регистъра на актовете на съдилищата (чл. 360т ЗСВ);
както и да определи актовете по чл. 360о, ал. 3 (§ 218, ал. 2 ПР ЗСВ).
---
Концепцията за електронно правосъдие (2012 г.), стр. 29-33, единствена от четирите комплекта разглеждани документи дефинира необходимостта от промени в основните процесуални закони:
Гражданския процесуален кодекс - във връзка с разширяване обхвата на правно релевантните действия и актове (предвидено е, че съдът може да издава актове и да извършва всички други предвидени в закона процесуални действия в електронна форма); разширяване възможността за връчване на съобщения по електронен път; уреждане на сроковете при връчването по електронен път; уреждане възможността за заплащане на такси и други задължения към съда по електронен път; и др.
Административнопроцесуалния кодекс – не е предвидено създаване на специални процесуални правила, доколкото разпоредбите на ГПК се прилагат субсидиарно при липса на специална уредба в АПК. Отчетени са някои особености, които налагат въвеждането на специални разпоредби, напр. създаване на нови разпоредби към чл. 92 АПК.
Наказателно-процесуалния кодекс - по отношение на наказателния процес е отчетено, че е твърде рано да се пристъпва към цялостно извършване на процесуални действия по електронен път, преди съдебната система да е установила практика по упражняването на процесуални права в електронна форма. Ето защо на този етап в НПК е предложено създаването на правни норми, регламентиращи само възможност за връчване на съобщения по електронен път на участниците в наказателното производство, ако те са дали съгласие за това, с изключение на обвиняемия, подсъдимия и защитниците. Допусната е и възможността за валидно съобщаване по електронен път за извършено престъпление.
Към момента предложените с Концепцията изменения не са реализирани. Голяма част от идентифицираните необходимости от промени в ГПК вече са намерили отражение в последните изменения и допълнения на Закона за съдебната власт, а други – напр. осигуряване на възможност на лицата да извършват процесуални действия в електронна форма по достъпен начин и доколкото е технологично възможно (в удобен диалогов режим, включително за лица с увреждания), уреждане на особеностите при наличие на нередовности на извършените процесуални действия в електронна форма, правила за потвърждаването на получаването при извършване на електронни изявления към съдилищата и т.н. – ще намерят своето систематично място в бъдещата нормативна уредба. Общите положения, обаче, във връзка с връчване на съобщения и призовки и отброяване на сроковете при връчването по електронен път, следва да бъдат въведени чрез изменения на ГПК и НПК.
Към датата на публикуване не се открива публично достъпна информация за съществуващи законодателни инициативи в тази посока. Липсата на последователност от страна на законодателя в контекста на измененията на ЗСВ в частта електронно правосъдие може да изиграе лоша шега на бъдещите инициативи на органите на съдебната власт за привеждане в съответствие на дейността им с разпоредбите на ЗСВ, и в този дух призоваваме законодателят да вземе мерки за въвеждане на необходимите промени не по-късно от 6 месеца от влизането на измененията в сила в синхрон със срока за приемане на необходимите правила на подзаконово ниво.
Всички публикации и коментари, част от LIBRe Stories, могат да бъдат цитирани в други сайтове или в статии в печата с отбелязване на авторството, датата на публикуването им и източника (URL адреса на съответната публикация).
